Очаква се работата на фона да стартира от декември 2025 г.

Очаква се дейността на фонда да стартира от декември 2025 г. Индикативният годишен бюджет се прогнозира на  24.5 млн. евро, като разпределението на средствата е както следва: вноски от фермерите (11 млн. евро или 44.9% от бюджета); национално съфинансиране (11 млн. евро – 44.9%); средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони ЕЗФРСР (2.5 млн. евро – 10.2%).

Очаква се инструментът да стартира до края на годината чрез удържане на 1,5% от директните плащания за сектор „Растениевъдство“.

Концепцията представена от МЗХ включва правна рамка, организационна структура, индикативен бюджет, членство, методика за оценка и компенсиране на щети, както и работен график за приеми. Фондът ще бъде структуриран в рамките на ДФ „Земеделие“, с Управителен съвет, изпълнителна дирекция и органи по оценка на щети.

Очаква се Взаимоспомагателният фонд да осигурява компенсации при загуби над 20% от доходите на стопанствата вследствие на неблагоприятни климатични събития. Компенсациите ще обхващат щети от измръзване, слана, суша, проливни дъждове и градушки. При наличие на застраховка стопанинът ще получи до 80% компенсация от изчислената стойност. При липса на застраховка – компенсацията ще бъде редуцирана до 40%.

Предвиждат се два приема годишно за заявления – след 15 юни и след 15 октомври. Бюджетът ще бъде разпределен в съотношение 70:30 между първия и втория прием.

България ще получи повече средства по новия фонд на ЕС за периода 2028-2034 г.

България е сред четирите страни с увеличение от над 5% по новата формула. Другите са Румъния, Белгия и Люксембург (при последния – с незначителен обем). В същото време страни като Чехия, Словения и Португалия ще получат по-малко средства, отколкото през настоящия период.

България е сред страните, които ще получат с 5% повече средства от новия Национален и Регионален Партньорски Фонд (NRPF) на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. NRPF е новият обединен фонд на ЕС, който ще замени досегашните пет програми със споделено управление – включително земеделския фонд за развитие на селските райони и Европейския земеделски гаранционен фонд Общият бюджет на NRPF ще бъде 865 млрд. евро, от които 783 млрд. евро ще бъдат разпределени към държавите членки за финансиране на различни политики.

За сектор „Земеделие“ са отделени 296 млрд. евро за директни плащания и базова подкрепа. Но всяка от държавите-членки  има възможност да осигури допълнителни средства от националните бюджети.

През следващият програмен период България получава с 5% повече средства в сравнение с действащият сега.. Това се дължи на фактори като по-нисък БВП, социални индикатори и фактът, че страната попада в граничен регион на ЕС. Средствата, обаче ще се разпределят между много конкуриращи се приоритети: земеделие, социална политика, транспорт, отбрана, климат, цифрова сигурност. Определени са  и нови приоритети, които следва да се финансират от фонда, като: отбраната и сигурността, включително развитие на отбранителни способности; военна мобилност; защита на критична инфраструктура; киберсигурност; адаптация към климатичните промени и преход към нисковъглеродна икономика. Това поставя земеделието в конкуренция с области, които най-вероятно ще отнемат ресурси за подпомагане в други сфери.

Според предложението на ЕК следва да се отдели 25% от сумата за всяка държава за „резерв за гъвкавост“. Част от него ще бъде освободена само при определени условия. Това означава по-малко реални пари в първите години, включително за фермери и селски райони. Единственото изключение са инвестициите във ферми и гори, които влизат в изчислението на този резерв.

От общия ресурс в NRPF, 296 млрд. евро са предварително заделени за директна подкрепа на доходите на фермерите. Но все още не е ясно как точно ще бъдат разпределени тези средства между отделните държави. Възможно е при някои държави минималната подкрепа да намалее с по-малко от 15%, а при други — с повече. Тази разлика може да повлияе върху решението на всяка страна дали да добави още средства към директната подкрепа за земеделие.

Вместо да се разглежда само тази несигурност, трябва да обърнем внимание и на друго: държавите членки вече ще трябва да финансират и важни земеделски мерки като LEADER, иновационни проекти (по модела EIP) и системи за знания и съвети (AKIS) от своите общи NRPF тавани – извън резервираната сума за директни плащания. За България това означава, че реалното значение на новото разпределение зависи не толкова от Европейската комисия, а от националната политика. Вместо това ще има по-голяма конкуренция за финансиране между секторите и ще е необходима ясна и аргументирана национална позиция, ако земеделието трябва да остане сред приоритетите.