От познати 250-300 вида в природата, само 10-12 са с комерсиално значение, а отровни представители на този род не са установени

Нас­тоящият материал пред­с­тавя тематич­ния фокус и цели на проект „Микоризиране на фиданки и плододаващи овощни видове за произ­вод­с­тво на трюфели“, финан­сиран чрез под­мярка 16.1 от Прог­рама за раз­витие на сел­с­ките райони (ПРСР 2014–2020) в Бъл­гария, период за изпъл­нение 2020–2023 г. Коор­динатор на проекта и основен бенефициент е „Агромид-2004“ ЕООД. Екипът на оператив­ната група Агромид Трюфел ДЗЗД се със­тои от високок­валифицирани учени и екс­перти, пред­с­тавители на научни инс­титути от Сел­с­кос­топан­ска академия и Лесотех­ничес­кия универ­ситет, професионалисти в облас­тите рас­тениевъд­с­тво, овощар­с­тво, физиология на рас­тенията, молекулярна и приложна микология, поч­воз­нание, икономика на сел­с­кото стопан­с­тво, икономика и управ­ление на ресур­сите и природопол­з­ването, земедел­ски произ­водители, както и водещи специалисти с установен опит в админис­т­рирането на национални и финан­сирани от Европейски прог­рами проекти свър­зани с агроиновациите, и авторитетна дей­ност при раз­работ­ване на биз­нес планове и проек­тни пред­ложения по под­мярки към ПРСР.

За инфор­мация на по-широката аудитория от читатели, трюфелите са плод­ните тела на под­земно рас­тящи гъби, които се раз­виват в сим­биоза с корените на рас­тителни видове като дъб, топола, върба, леска и други от групата на трахеофитите (рас­тения с проводяща сис­тема, осигуряваща движението на вода и хранителни елементи). Заради специфич­ния си вкус, аромат и като източ­ник на ценни здравос­ловни вещес­тва, включително антиок­сиданти, трюфелите са добре поз­нати от древ­ността като деликатес, а в някои периоди са извес­тни като „кул­това храна“ или „диамант“. Било от естес­т­вен произ­ход или кул­тивирани, трюфелите са тър­сен продукт с висока стой­ност предос­тавящ въз­мож­ност за значителна печалба. Процесът на рас­теж и раз­витие на трюфелите се основава на микоризата, чрез която се осъщес­т­вява мутуалис­тично (взаим­ноиз­годно) същес­т­вуване на гъбата съв­мес­тно с рас­тението. Ектомикоризата е форма на микориза при която хифите на гъбата проник­ват и колонизират меж­дук­летъч­ното прос­т­ран­с­тво в най-външните тъкани от корените на рас­тението, израс­т­ване на странични микоризирани корен­чета, върху които хифите на гъбата се агрегираг и фор­мират плодни тела. Асоциацията гъбен мицел — рас­тение предос­тавя на гъбите относително пос­тоянен дос­тъп до въг­лехид­рати, които се прид­виж­ват от тех­ния източ­ник на син­тез (лис­тата) до корените на рас­тението и се отделят в кореновата зона (ризос­фера). От своя страна, гъбата под­помага рас­тението при приемането на вода и минерални соли от поч­вата. Този процес се дължи на обс­тоятел­с­т­вото че хифите на ектомикориз­ните гъби са десетки до стотици пъти по-малки от най-фините корен­чета и осъщес­т­вяват по-голям кон­такт с поч­вата. Естес­т­веното раз­п­рос­т­ранение на трюфелите се осъщес­т­вява чрез пренасяне на спорите им и мицела от дребни животни, прив­лечени от аромата на гъбата.

Трюфелите принад­лежат към рода Tuber, който се със­тои от приб­лизително 250–300 вида, от които само 10–12 са с комер­сиално значение. Отровни пред­с­тавители на този род не са установени. Най-ценните видове са с произ­ход от Европа. Между тях е най-скъпият в света бял италиан­ски трюфел (Tuber magnatum Pico), който е много рядък вид и расте само в естес­т­вени условия. Към рода Tuber се отнасят също зим­ният черен (френ­ски) трюфел (Tuber melanosporum) и лет­ният черен трюфел (Tuber aestivum), като вторият е един от най-често срещаните в Бъл­гария. Освен по вкусовите си качес­тва и аромат, трюфелите се раз­личават по цвят и форма, които са едни от харак­тер­ните белези при определянето на видовете. Род­с­т­вените връзки между трюфелите, както и между всички живи организми, се установяват чрез молекулярно-генетичен .ДНК анализ.

Кул­тивирането на трюфелите е труден процес, изис­к­ващ добро поз­наване на под­ходящите климатични и поч­вени условия, и под­бор на дър­весни или храс­товидни рас­тения образуващи микориза. Въвеж­дането на гъбен мицел (инокулиране) в ризос­ферата се извър­шва или чрез поч­вени проби съдър­жащи спори и мицел на гъбата или с чист мицел, получен по метода на тъкан­ните кул­тури (ин витро). В зависимост от особенос­тите на гъбата, образуването на плод­ните тела при трюфелите протича в раз­лични периоди от годината.

В Бъл­гария, чер­ният летен трюфел образува ектомикориза с редица дър­весни и храс­товидни видове, вкл. някои пред­с­тавители на сем Розоц­ветни, като трънка, глог и др., което го прави потен­циално под­ходящ за отг­леж­дане при раз­лични плододаващи овощни видове.

Реализирането на устой­чива прог­рама с висока икономическа ефек­тив­ност при отг­леж­дането на трюфели с овощни дър­вета налага необ­ходимост от иновативни тех­нологични решения, които не са прилагани досега не само в Бъл­гария, но и в страните от ЕС.

Целта на финан­сирания нас­тоящ проект е да се получат плодни тела на черен трюфел (Tuber aestivum) чрез микоризиране на овощни дър­вета (сливи) във фаза плододаване. Кон­к­рет­ните задачи при изпъл­нението на проекта обх­ващат: оценка на със­тава на поч­вата в същес­т­вуващо овощно насаж­дение; срав­нителен анализ на поч­вени проби от естес­т­вени находища на трюфели; оптимизиране на поч­вения със­тав и струк­тура при опит­ните рас­тения; инокулация на овош­ките на място с под­б­рани щамове от посочения вид трюфел; определяне и тес­т­ване на ефекта от раз­лични методи на инокулиране; оценка на степента и вида на микоризация (по фор­миране на клъс­тери от нови корен­чета с трюфелова микориза, мор­фологична харак­терис­тика чрез високоп­рецизна мик­рос­копия и иден­тифициране на молекулярни мар­кери чрез ДНК анализ); оценка на фитосанитар­нто със­тояние и раз­витието на микоризираните рас­тения.

Успеш­ното раз­работ­ване на проекта се очаква да завърши с установяване на продук­тивна план­тация от сливови дър­вета раз­виващи се в микоризна връзка с черен трюфел и съз­даване и пред­лагане в тър­гов­ски мащаб на тех­нология за микоризиране с трюфелов щам на овощни дър­вета и фиданки, като се пред­вижда тех­нологията да бъде приложима и при други видове от сем. Розоц­ветни, като череши и ябълки.

Реализирането на иновацията ще повиши икономичес­ката ефек­тив­ност на овощ­ното насаж­дение — получаване на продук­ция от плодове и трюфели, както и пред­лагане на нов продукт — фиданки с повишен биологичен потен­циал и по-висока пазарна стой­ност. Опитът придобит от изс­ледовател­с­ката дей­ност по проекта може да пос­лужи за база при бъдещи научно-приложни раз­работки насочени към микоризиране на други дър­весни и тревисти ектомикоризни рас­тения.

Гл. ас. д-р Теодор Неделин, проф. д-р Елена Якимова, учас­т­ници в екипа по проекта.

Източник: /www.zemia-news.bg