По повод професионалния празник на ветеринарите изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните Дамян Илиев изпрати поздравителен адрес до колегите си. В Деня на ветеринарния специалист той се обърна към цялата професионална общност.

Интересна е историята по създаването на ветеринарната наука в България. До Освобождението от османска власт в страната няма квалифицирани ветеринарни специалисти. Първи организатори на ветеринарната медицина в България са ветеринарни лекар и от руската армия, дошли след Освобождението през 1878 г. по покана на българското правителство, като много от тях остават в България. Сред тях са имената на Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг, Карл Расс и други.

Ветеринарната служба се формира отначало в рамките на санитарната служба.

Първият законодателен акт, с който се подсказва необходимостта от организирането на ветеринарна служба, е Временни правила за устройването на медицинско управление в България, утвърден на 11 февруари 1879 от Първото обикновено народно събрание. В този документ се споменава, че „на медицинския съвет се възлага издаване на наставления против заразителните болести по хората и животните“. Въз основа на Временните правила не са изработени конкретни правилници или наредби. В първия медицински съвет няма представител с ветеринарномедицинско образование.

През 1881 доктор Иван Нейман е назначен за Главен ветеринарен лекар на Княжество България. Първата му задача е да организира военната ветеринарна служба. Той разработва „Законопроект за положението на ветеринарната част у войската“, който се приема от второто обикновено народно събрание и се утвърждава от княз Батенберг с указ от 9 ноември 1882 г.

В официалния списък на лекарите от 16 февруари 1883 в раздела ветеринарни лекари освен Иван Нейман са посочени само още три имена. Това показва, че има сериозен проблем с кадрите. В началото на 1886 година на мясото на д-р Нейман за главен ветеринарен лекар и ръководител на военната и гражданска ветеринарна служба в България е назначен Фортунат Игнатий Хелховски. Той разработва глава 11 от Санитарния закон, която урежда ветеринарната служба. Приет е от Петото народно събрание и е утвърден с указ№545 от 18 октомври 1888 г. Според този закон вече всеки окръг трябва да има ветеринарен лекар.

Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 г., а през 1923 г. е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. От 1924 г. ветеринарните служби стават държавни. След 1944 г. се създават институти по ветеринарно дело. Постигнати са успехи в борбата с епизоотиите и паразитните болести. Провежда се научноорганизирана ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход (Държавен ветеринарно санитарен контрол).

Основател на единствения на територията на България „музей по история на ветеринарната медицина“ (в Аксаково) е д-р. Тодор Савов Стаматов от Варна.

В обръщението си до колегите сегашният директор на БАБХ Дамян Илиев припомни бързите и адекватни мерки, предприети през тази година за овладяване на скандала с вноса на продукти, заразени с фипронил.

Сега на дневен е ред инфлуенцата. Колегите в цяла Европа са изправени и срещу разпространяването на Африканската чума по свинете. Това са само малка част от предизвикателствата, пред които ежедневно се изправяме, посочи Илиев.

Вярвам, че и сега, в условията на усложнена епизоотична обстановка в Европа, нашите усилия, знания и опит ще предпазят страната ни от болестите, които могат да засегнат не само икономиката, а и здравето ни, заключи Илиев. По пожела здраве и успехи на ветеринарите от цялата страна.

Източник: sinor.bg