Министерството на земеделието предлага България да осигури по Втория стълб от Стратегическия план за развитие на земеделието до 2027 г. национално съфинансиране от 60 процента вместо досегашните плаващи между 15 и 25%. Това е записано в проекта на българския план, който днес се очаква да бъде приет от Министерския съвет. По този начин на годишна база финансирането за земеделските стопани се увеличава с 46% в новия период, посочи земеделският министър Иван Иванов.

Предложението беше обсъдено и на тематичната работна група с бранша, проведена на 22 февруари. Ще добавим, че за първи път държавата увеличава така драстично съучастието си в земеделското подпомагане, което влизането на България в ЕС през 2007 г. досега не беше прието от нито една политическа власт в страната. Разликата с останалите държави е, че сега ние го правим, за да задържим бюджетът по ПРСР на досегашните нива, докато други държави в ЕС имаха подобно съфинансиране много преди страната ни да стане член на Общността.

След излизането на Великобритания от ЕС и намалението на общия бюджет за ОСП и след приемането на т. нар. „преходен регламент“ бюджетът за България в Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за 2023-2027 г. беше намален повече от два пъти, припомниха от агроминистерството. По този начин в новия програмен период страната ни ще разчита по Втория стълб на 1,4 млрд. евро, при досегашните 3,1 млрд. евро.

„Ако беше запазен минималният процент национално съфинансиране (15%), средствата в следващия период биха били едва 1,7 млрд. евро за период от 7 години, при 3,8 млрд. евро за 11-те години, прилагани в периода 2014-2022 г.“, отчете министър Иванов. В тази връзка, за да стопи тази драстична разлика във финансирането, екипът на ведомството предлага на Министерския съвет да одобри 60% вместо 15% съфинансиране.

Бюджетът за периода 2014-2022 г. беше 3 795 425 418 евро публични средства за 11 години (с прилагане до 2025 г.), или 345 038 674 евро годишно. За периода 2023-2027 г. този бюджет става 3 527 033 050 евро публични средства за 7 години ( с прилагане до 2029 г.), или по 503 861 864 евро годишно, което е с 158 823 190 евро или 46% повече за година.

„С проекта, който предстои да бъде внесен в Европейската комисия, целим българският производител да е конкурентен на европейските земеделци“, посочи още Иванов.

За периода  2014-2020 общо средствата за директни плащания са в размер на 5 353 826 372 евро, а за 2021-2027 те са 5 705 761 069 евро, като увеличението на пакета за директни плащания спрямо предходния период е с 351 934 697 евро.

Според зам. министър Момчил Неков, проектът на Стратегическия план гарантира балансирано подпомагане за секторите производство на плодове и зеленчуци и животновъдството.

В последната Тематична работна група за обсъждане на Националния стратегически план участваха 130 души, които обсъдиха интервенциите за биологично производство, зелени инвестиции и част от схемите за обвързано производство.

По изрично искане на България, подкрепена и от други държави членки, през периода 2023-2027 г. ще продължи прилагането на Преходна национална помощ за 12 хил. животновъди и около 6 хил. тютюнопроизводители.

Източник: sinor.bg