През последните два месеца се появиха няколко законопроекта за борбата със спекулата и държавната интервенция. Както образно се изрази представител на браншова организация: „Не смогваме да прочетем всички законопроекти, които се натрупаха през последните месеци, в името на потребителите.“

На първо четени в пленарна зала мина Законът за въвеждане на еврото.  Изненадващо е, че точно сега, от икономическа гледна точка, се правят корекции. Да припомним, че този закон беше одобрен с пълен консенсус, работеше още преди официалното си приемане и пазарът вече се адаптираше към него. Въвежданите промени сега стресират пазара и показват едно: държавата си осигурява повече власт чрез контролните органи и конкретни политически лица – с извънредни правомощия, с извънредно високи глоби и с много дълъг хоризонт на действие.

Сред най-обсъжданите текстове в законопроекта беше искането на бизнеса за изтегляне на срока, в който търговците са длъжни да поставят двойното обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове. Вместо от 3 септември, както в момента е записано в закона, МС предлага двете цени да започнат да се изписват върху етикетите още от 8 август. Физически това е почти невъзможно да се осъществи. В страната са регистрирани 460 хил. търговски обекта, чиито фискални устройства трябва да бъдат пренастроени в рамките на  2 седмици. Освен това  колкото и скоростно парламентът да приеме новия законопроект, той едва ли ще бъде обнародван в „Държавен вестник“ до 8 август.

Втората изключително точна критика към  закона е свързана с предложението  в периода на двойно обозначаване на цените, което ще продължи до края на 2026 г., търговците да не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори. Освен това цените в лева и в евро ще бъдат с еднакъв шрифт и цвят.

Доста спорове имаше около новия член 55 а, който гласи, че „при изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица от Комисията за защита на потребителите и Националната агенция за приходите имат право да изискват в определени от тях срокове от всяко физическо или юридическо лице всяка информация, която има значение за извършваните проверки, включително за размера на цените за определен от длъжностното лице период, чиято начална дата е не по-рано от 1 януари 2024 г., за начина на ценообразуване, за доставни и производствени цени, за всеки от компонентите, включени в крайната продажна цена на стоката или услугата, както и данни, които имат значение за правилното прилагане на този закон.

Контролът по ал. 1 може да се извършва в обекти, в които се осъществява стопанска дейност или управление на стопанска дейност – производствени помещения, магазини, складове, офиси, кантори, канцеларии и други подобни, както и в помещения и места, където се съхраняват счетоводни, търговски и други документи или носители на информация, свързани с дейността на контролираните лица. Всяко проверявано лице е длъжно да оказва съдействие и да не възпрепятства контролните органи при изпълнение на задълженията им. Лицата, от които са поискани информация и съдействие, са длъжни да ги предоставят в определения от длъжностните лица срок и не могат да се позовават на производствена, търговска или друга защитена от закон тайна.

Информацията по ал. 1 следва да се изисква във вид, по начин и със съдържание, които да не водят до нарушаване на разпоредбите относно защитата на конкуренцията.

​Държавните и местните органи предоставят информацията, която е налична при тях към момента на получаването на искането. За целите на предоставяне на информацията не се образуват производства от компетентността на съответния орган.“

В периода на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите търговците на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната година над 10 000 000 лв., са длъжни да публикуват в последния ден на всяка работна седмица на интернет страниците си информация за крайните продажни цени на всички предлагани за продажба стоки за този период от състава на голямата потребителска кошница.

Министерският съвет може да определи правила и условия за въвеждане на временна мярка за противодействие в случай на прекомерното нарастване на цените на стоки и услуги“. Не е ясно точно какви мерки могат да се прилагат и при какви случаи..

С проектозакона се вдигат значително санкциите при отделни нарушения.

Формално страхът от повишаването на цените, което е факт, трудно би се вместило в разбирането за пазарно стопанство. Свободният пазар не може да се управлява с регулации, той функционира чрез механизми за насърчаване. България е една от малкото държави в ЕС, заедно с Дания, без диференцирани ставки за ключови продукти – тоест без различни данъчни или ценови правила за важни хранителни стоки. При нас вече има над 20 регулации, докато в Европа средно са около 5. Повече регулации означават повече администрация – и в бизнеса, и в държавата, което оскъпява продукцията и удря потребителя.