Стават ли мързеливи фермерите заради субсидиите?

Този любопитен въпрос задава Алън Матюс, почетен професор по европейската селскостопанска политика в Министерството на икономиката в колежа Тринити, Дъблин. Той е заинтригуван от начина, по който финансовата подкрепа по ОСП влияе върху индивидуалното поведение на фермерите, пише capreform.eu.

Готови ли са българските фермери за новата ОСП?

По думите му добре известно е, че понякога фермерите вземат решения, мотивирани от причини, които може да не са свързани с повишаване на печалбите.

Обществото често извлича ползи от разнообразието от цели, които фермерите преследват, поради това има моменти, в които решенията им изглеждат неособено икономически ефикасни, какъвто е случаят с екологичното стопанство.

Матюс трансформира термините „мързелив“ и „трудолюбив“ на по-неутрален език, акцентирайки върху „техническата ефективност“. Неговият въпрос звучи така:

Има ли доказателство, че Основните плащания (или предшестващите ги Директни плащания) са оказали ефект върху техническата ефективност по отношение на това как фермерите използват своите ресурси?

В сътрудничество с Лука Салватици и Маргерита Скопола той размишлява върху въпроса.

За техническата ефективност

Техническата ефективност е един от факторите, които могат да обяснят разликите в производителността на фермите.

Най-цялостният измервателен показател е Общата факторна производителност (ОФП), която представлява съотношението между разходи и приходи.

В един момент селскостопанското предприятие може да има по-висока ОФП в сравнение с друго такова предприятие, тъй като има по-високо ниво на техническа ефективност и/или поради по-оптимален мащаб на работа.

Техническата ефективност се отнася до степента, в която фермерът оптимално използва съществуващите технологии, докато факторите на мащаба се отнасят до това, дали фермата използва максимално икономиите на мащаба.

С течение на времето фермата може да подобри своята ОФП чрез прилагането на нови технологии, чрез подобряване на техническата ефективност или чрез използване на икономиите на мащаба.

На ниво ферма, казва Матюс, субсидиите може да повишат техническата ефективност, ако по-високите печалби водят до застой, отсъствие на усилия или нежелание да се търсят начини за понижаване на разходите.

Тези негативни ефекти може да изплуват на повърхността, когато фермерите не са достатъчно мотивирани да се справят по-добре, тъй като получават по-високи приходи, идващи от субсидиите.

Последните водят още до други последици. Фермерите започват да инвестират прекалено много средства, например в машини, което също води до неефикасно използване на ресурсите.

Директните плащания може да окажат и положителен ефект върху ефективността и производителността чрез този ефект от приходите. Той ще е налице, ако Директните плащания осигуряват на фермерите финансови средства, за да бъдат в крак с технологиите или за да имат по-облекчен достъп до кредитиране с цел инвестиране в подобряващи ефективността на фермите активи.

Погледнато от този ъгъл, ефектът от Директните плащания върху техническата ефикасност на фермите е от емпирично естество.

Емпирично доказателство

В доклад на ОИСР Латруф предлага резюме на проучване, посветено на ефекта от субсидиите върху техническата ефективност на фермите към 2010 г. Той заключва, че ефектът е негативен.

Това заключение е допълнително подкрепено от метаанализ на ефекта от субсидиите за селско стопанство върху техническата ефективност на фермите, дело на Минвил и Латруф (2014).

Да вземем като пример проучване на Жу и Лансинк от 2010 година. Те разглеждат ефекта от субсидиите по ОСП върху техническата ефективност, използвайки немски, холандски и шведски стопанства, обработващи земя, в периода 1995 – 2004 година.

Заключенията им сочат, че делът на общите субсидии се е отразил в значителна степен негативно върху фермите във всичките три страни.

В същото време делът на субсидиите в приходите на фермите е имал негативен ефект върху промяната в техническата ефективност.

В проучване на френска зърнена ферма, използвайки данни от 1996 – 2003 г., Мари (2013) също открива негативна връзка между субсидиите от Стълб 1 по ОСП и ръста на ОФП през разглеждания период.

И при двете проучвания става дума за сравнително кратък период от време. Те също така се обвързани с периода на частично-свързаните плащания MacSharry.

Това означава, че ниската ефективност и ОФП през периода може да се дължат на този тип плащания и частично-свързаните плащания, отколкото на ефекта от приходите, описан по-горе.

Две проучвания изследват тази взаимозависимост през периода, когато са били в сила необвързани с производството плащания.
Rizov, Pokrivcak, and Ciaian (2013) проследяват въздействието на ОСП директните плащания върху производителността на фермите в EU15. Проучването им изследва редица иконометрични проблеми, които са налице в ранните изследвания. Експертният им поглед обхваща периода преди и след като бяха въведени необвързаните с производството плащания – 2005-2006 г.

Те откриват доказателство, според което частично-свързаните плащания (до 2005 г.) имат категоричен негативен ефект върху нивото на производителността и ръста й в повечето EU15 страни-членки.

След въвеждането на модела за необвързаност, при 10 от 15 страни-членки на ЕС се наблюдава положителен ефект върху връзката между субсидиите и производителността.

Като заключение експертите подчертават, че необвързаните субсидии след 2005 г. имат или никакъв или слаб положителен ефект върху производителността в повечето страни от EU15.

Тези резултати са в съответствие с резултатите от проучване на Kazukauskas, Newman, and Sauer (2014) , като тук обект на изследване са датски, холандски и ирландски ферми, а методологията е подобна.

Експертите отново установяват, че необвързаните плащания имат положителен и значителен ефект върху производителността.

Заключение

При необвързаните плащания се наблюдава понижаване на загубите от техническата ефективност. Наблюдава се повишаване на положителните инвестиционни ефекти в резултат на съобразяването на субсидията с несъвършенствата на пазара.

Проучванията не изключват вероятността някои фермери да използват своите Основни плащания като начин за осигуряване на спокоен живот – това предразполага към избор на по-малко ангажиращи начинания, а също така кара някои от фермерите не се стремят да достигнат 100% ефективността на фермите си.

На секторно ниво получаването на директни плащания прави по-облекчено преговарянето за банков кредит, което позволява на фермерите да направят инвестиции с цел подобряване на производителността.

Икономическото значение на ефектите, които проучванията регистрират, е много слабо, подчертава Матюс.

Източник: fermer.bg

email
Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE