Сливат опитни станции на ССА в един научен център

15 опитни станции в страната и Системата за агропазарна информация САПИ – София ще се обединят и в един „Научно-производствен център“, който ще бъде създаден.
Това е записано в проектозакона за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия (ССА), изготвен от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
Това ще позволи, обединяване на ресурсите на отделните предприятия за реализация на програмите на институти, които имат най-големи потребности в определен момент за изпитване на новосъздадени сортове в различни региони на страната, при различни условия, надморски височини, създаване на демонстрационни центрове, там където към настоящия момент има най-голяма потребност от това, бързо размножаване на генетични ресурси, към които има повишен интерес, пише в мотивите за промяна в закона.
Става въпрос за опитните станции във Видин, Лом, Силистра, Търговище, Лозница, Хан Крум, Варна, Поморие, Средец, Сливен, Хасково, Кърджали, Септември, Самоков и Ямбол.
От 1 април 2018 г. опитната станция по бубарство и земеделие във Враца се преобразува в Научен център по бубарство. От същата дата опитната станция по соята в Павликени се преобразува в Научен център по соята, а опитната станция по поливно земеделие в Пазарджик се преобразува в Научен център по поливно земеделие. Опитната станция по животновъдство и земеделие в Смолян ще се преобразува от 1 април догодина в Научен център по животновъдство и земеделие, пише още в законопроекта.
В научни звена към ССА се преобразуват експерименталната база в Шумен и експерименталната база към Института по планинско земеделие в Троян.
В мотивите за промяна на закона е записано още, че моделът за управление на бюджета на академията е остарял и това демотивира учените и специалистите и е пречка за постъпването на добре подготвени млади кадри, което води до постепенна загуба на капацитет и самоликвидиране.

Промените предвиждат още председателят на академията да е и ръководител на Управителен съвет (УС), който ще се състои от осем членове, а академията да съставя и управлява бюджет като част от консолидираната програма, който ще се приема от нейния УС.

Също така, според мотивите, липсва действащо колективно начало в организацията и управлението на ССА академия, което да насоча и консолидира усилията на академичния състав в сходни приоритетни направления на научните изследвания и иновации за по-висока ефективност на българското земеделие.
От министерството посочват още, че има представители на институции в академията, които не са заинтересовани в нейното развитие, тъй като работят на конкурентни начала с нея в сферата на научните разработки, имат сходни целеви групи, източници на финансиране и др.
Лошото управление и неефективно използване на капацитета на държавните предприятия, водещи до генериране на значителни загуби, също е посочено като причина за промените в закона.
Предлаганата промяна в нормативната уредба, касаеща финансирането на ССА има за цел да превърне академията в единен, мощен център за фундаментални и научно-приложни изследвания в областта на земеделието и храните, с широка внедрителска, развойна и консултантска дейност в полза на аграрния бизнес. Също така да създаде основа за развитие на системата като ефективен и достъпен за бизнеса интелектуален център на българското земеделие, привлекателен за младите учени.
Предложените изменения в начина на финансиране и оптимизиране структурата на Селскостопанската академия ще допринесат за възраждането на българската наука, имаща силно отражение върху духовните и материалните ценности на нацията, с оглед благоприятстване процесите на събиране, обработване, съхраняване и предоставяне за ползване резултатите от научните изследвания в областта на земеделието и храните, пише в мотивите.
Източник: fermer.bg
email
Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE