Расте интересът към биопроизводството на розово и лавандулово масло

Засилва се тенденцията към увеличаване на биопроизводството на розово и лавандулово масло, съобши пред Фермер.бг Николина Узунова,  изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“ (БНАЕМПК).
Интересът към продукцията, произведена без торове и хербициди, е глобален. Ориентацията към биоземеделието в сектора нарасна отначало при розовото масло, а след това и при лавандуловото. Български производители на биологични масла работят с постоянни и сравнително сигурни клиенти. Това им дава усещане за стабилност и комфорт. Произвежданите количества са по-малки, но по-високите цени изпълняват своята защитна функция предвид трудностите, които среща биопроизводството.

„Ориентацията към биопроизводството като цяло е тенденция в световен мащаб. Тя важи далече не само за етеричните масла и козметиката. Тази тенденция е масова и обхваща всички браншове, където може да се говори за биопроизводство“, коментира Николина Узунова.
Етеричните масла се търгуват на световния пазар, а нашите производители и търговци са добре известни там с високото качество.
„България е традиционен и уважаван производител на етерични масла открай време. Страната ни е известна не само с розовото масло. Лавандулово също е част традицията и то също е с много високо качество. Нашите преработватели и търговци също са признати. Ние имаме своето място и се надявам да го запазим и да се развиваме“, допълни председателят на браншовата асоциация.
През тази година продължава тенденцията към разширяване на площите с лавандула в Северна България. Остава сериозен проблемът с контрола върху чистотата на посадъчния материал и сортовете. Това рефлектира върху качеството на класическото лавандулово масло.

В последно време в световен мащаб се оформя нов пазар на продукти за ароматерапия, който не изисква класически етерични масла. Сред преработвателите на масло се наблюдава профилиране. Някои се насочват към масовия пазар. Там изискванията са различни от тези на клиентите във фината парфюмерия, козметиката и фармацията, които имат интерес към традиционните масла.

„Наблюдава се профилиране, което е за добро. Няма я постоянната неизвестност. Пазарът и пазарните механизми си действат. За съжаление липсва по-ефективен контрол от страна на държавата върху посадъчния материал. Не може всеки, когато и където си поиска, да произвежда посадъчен материал – по закон не е редно“, обясни Узунова.

По думите й, секторът приключва 2017 г. с добри резултати. Не се потвърдиха черните прогнози за сътресения в бранша на фона на противоречивите тенденции през последните три години. Българските етерични масла намират отличен прием в Европейския съюз, САЩ, Китай, Япония и редица други страни.

Източник: fermer.bg
email
Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE