Рапицата се продаде на мига след жътвата и то при цени със 30 лева за тон над сегашните

В края на стопанската 2016-2017 година най-производителният отрасъл зърнопроизводството отчита поредна нелека година. Какви доходи се очакват и как ще се развие пазарът – с тези въпроси се обърнахме към председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите Светослав Русалов.

Г-н Русалов, каква година очакват фермерите след прибирането на реколтата от пшеница и слънчоглед?

Картината в отделните райони на страната тази година беше изключително шарена и това се определяше от коренно различните климатични условия, които се наблюдаваха. Там, където паднаха повсеместни валежи с добра влагозапасяемост и където почвата е плодородна, се получиха добри добиви и оттам – доходите на земеделците се подобриха.

Специално в Южна България обаче, или по-точно в Пловдивски, Пазарджишки, част от Чирпански и Ямболски регион, лятото беше сухо и това доведе до слаби добиви.

Може ли да кажете как се разви пазарът от юли до септември, след като цените доста се сринаха?

В началото на жътвата наистина се радвахме на приемливи цени, които се стабилизираха до нива над миналогодишните. Колегите, които успяха да продадат по време на жътвата, спечелиха и това е добре.

В момента обаче имаме спад с около 20 лева тон при пшеницата, като колебанията са според качеството на дадена партида.

Хубаво е, че и рапицата се продаде почти на момента след жътвата, защото и тези цени бяха по-високи през юли, отколкото сега. Разликата е с 30 лева надолу за тон рапица през септември, както се вижда и от борсовите котировки.

Колкото до слънчогледа, единствено при него пазарът стартира на много ниски нива. И това се дължи на големите преходни запаси от маслодайно семе, останали от миналата година. Другата причина за ниските оферти са високите добиви от маслодайно семе в Северна България, които натиснаха цените.

Ако сравним с Южна България, тази година добивите тук бяха с 30-40% по-ниски от миналогодишните, така че фермерите от този край са доста необлагодетелствани. Защото освен ниски добиви те страдат и от срива в цената, така че зърнопроизводството не отчита висока доходност в южните региони от страната.

Дали фермерите ще дочакат по-добри цени?

Стопани, които разполагат със зърнобази, ще успеят да задържат продукцията си в очакване на по-висока цена. Това обаче зависи много от външните пазари, така че на този етап никой не може да прогнозира.

Ако обобщим, в сравнение с миналата година по-добре ли сме, или напротив?

При пшеницата определено сме по-добре, особено по отношение на качеството. При рапицата нивата се задържаха, но през есента на 2016 г. сушата унищожи голяма част от посевите в Южна България. Те бяха напълно компрометирани и на тяхно място тази пролет бяха засети царевица и слънчоглед. Именно затова и маслодайното семе като реколта е повече от очакваното, а при голямо предлагане е нормално да се стигна до срив в цените. Колкото до очакванията ни – заради преходните остатъци очакваме около 2 милиона тона слънчоглед, което е доста над миналогодишната реколта.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Източник: SINOR.bg
email
Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE