Еднодневните трудови договори затрудняват розопроизводителите

Еднодневните договори в селското стопанство все още предизвикват смесени чувства при работници и работодатели. Иван Чиков, собственик на 60 дка с биорози от карловското село Климент, сподели пред Фермер.БГ своето мнение по въпроса.
Г-н Чиков, как стои въпросът с работната ръка и еднодневните трудови договори? Имате ли някакви проблеми?
Работниците, които са при нас са предимно от малцинствата. Районът отдавна страда за работна ръка. Колегите са принудени да търсят берачи от други населени места, като Троян и съседните общини. Никой не иска да сключи договор, по този начин се натоварват нашите фирми. Моментът, в който хванеш някого от малцинствата и помолиш да подпишете договор, той ти казва: „Чао, бате, има и други!“ и си тръгва. Най-лошото е, че страдат истинските производители, които са регистрирани, тези, които искат всички документи и искат да са изрядни. Тези, които нямат нищо т.е тези в сивия сектор, те са си добре – нито пускат фактури, нито цвят, нито нищо, просто си плащат на работниците, дават по-добри условия и ние сме принудени да лавираме между това нещо.
А какво е заплащането за работната ръка в Карловско?
Това е много относително. Приблизително цената за берачите върви около 1 лв. за 1 кг. набран цвят. Например днес сме отишли в 6 часа сутринта и се прибрахме в 7:30 сутринта. Работникът днес е набрал 5 кг., за което му е платено 5 лв. Аз трябва да пусна трудов договор за 1-2 часа … Ако взема 10 души и им пусна трудов договор, трябва и да ги осигуря, а те са работили само 1 час и след това отиват да берат на друго място.
Когато започне кампанията един работник спокойно може да набере около 60-70 кг. на ден, което е един доход, който не се узаконява, а е добър.
ИНТЕРВЮ НА
Христина ВАСИЛЕВА
Източник: fermer.bg
email
Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE