Драстична забрана за садене на нови лозя се прокарва, но не със закона за виното

Странни законодателни промени се изфабрикуват от министерството на земеделието през последния месец, след като в Закона за посевния и посадъчен материал изведнъж се правят драстични корекции в близо десетина други земеделски закони, като няма детайлно обяснение за мотивите на тези поправки. Така с препратка към Закона за виното и спиртните напитки администрацията незнайно защо предлага да се премахне целият раздел 3, който указва правата за ново засаждане на лозя.

По този начин лозарският бранш чрез закона за посадъчния материал трябва да разбере, че от 2018 година никой да не може да сади нови лозя, защото това ще отпадне от сегашния закон за виното.

Странно решение, прокарано тихомълком чрез страничен закон, което коренно ще промени ситуацията в лозарския сектор, коментира за Синор.БГ депутатът от левицата Светла Бъчварова. И допълни, че виненият отрасъл е икономически активен, инвестициите там са значителни и е необяснимо защо се въвежда подобна забрана.

Само да припомним, че до миналата година Изпълнителната агенцията по лозата и виното активно продаваше на стопаните права за засаждане на нови лозя от Националния резерв- всяка година по 5 400 дка. И ако вие не сте успели веднага да засадите новото си лозе, то с тези поправки ще се окаже, че сте купили едни права, които вече не може да използвате. По тази причина депутатите от левицата ще търсят обяснение от вносителите с цел отпадане на тези предложения.

Отново в Закона за посевния и посадъчен материал се правят корекции и в други два закона – за опазване на земеделските земи и за собствеността и ползването на земеделските земи. Там ситуацията също е важна, защото поправките се отнасят до промяната на предназначението на земята.

Интересна е поправката в член 25 от Закона за опазване на земеделските земи, който в сегашния вариант гласи следното – препис от решението за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се издава на заявителя след представяне на копие от молба и документ за заплатена такса за отразяване на решението в кадастралната карта, съответно в картата на възстановената собственост. Когато с решението за промяна на предназначението на част от поземления имот се образуват нови имоти съгласно чл. 24, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър, службата по геодезия, картография и кадастър дава идентификатори на новообразуваните поземлени имоти. В случаите по чл. 24, ал. 7 решение за промяна на предназначението се постановява служебно от съответната комисия и не подлежи на обжалване.

С промяната в Закона за посевния и посадъчен материал обаче този така детайлно разписан текст за отразяване на решението в кадастралната карта отпада. Новият текст на чл. 25 придобива следния вид – При промяна на предназначението на земеделска земя, когато не е от общинския поземлен фонд се заплаща държавна такса, определена с тарифа, утвърдена от Министерския съвет. Таксата се заплаща от собственика на земеделската земя, поискал промяната на предназначението й, или от инвеститора на обекта за държавна или общинска нужда.

Решено е да отпадне и алинея 2 на член 25, която е изключително важна. В сегашния й вид тя гласи следното – След нанасянето в кадастъра по ал. 1 по искане на собственика, на инвеститора, или на лицето, което има право да строи в чужд имот, границите на поземления имот се означават на място с трайни знаци въз основа на кадастралните данни от съответната служба по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имота.

Няма мотиви за прокарване на тези текстове, което води до съмнение за прокарване на поредна вратичка за улесняване на масовите кражби на „бели петна“ или пък тяхното лесно узаконяване, защото тези схеми станаха възможни благодарение на тихомълков прокарани промени в същия закон в края на миналата година.

Екатерина Стоилова

Източник: sinor.bg
email
Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE