В народния календар днес е Попова Коледа

Според народните обичаи на 5 януари се отбелязва Попова Коледа. Във фолклорната памет денят се нарича още Зимин Кръстовден, Кръстци или Водокръстци. Зимният Кръстовден е един от дните в годишния празничен календар, през които задължително се спазва еднодневен строг ритуален пост. Ритуалната обредност е свързана с култа към Богинята-майка и пораждащото начало, както и с древните култове към водата, с подземната влага, подсигуряваща плодородието и изобилието на реколтата през новия аграрен цикъл.

В представите на българина денят образува противостояща двойка с Летния Кръстовден, а християнският кръст е важен елемент от обредно-празничните ритуали. Чрез своята сила той трябва да подготви водата за светото Кръщение и да очисти земята от силите на злото, на некръстения и неподреден свят на хтоноса – до този момент са в сила табутата на Поганите дни (некръстените дни, Мръсните дни, Вълчите празници).

Четирите дни Попова Коледа, Йордановден (6 януари), Ивановден (7 януари) и Бабинден (8 януари) са обединени в единен празничен комплекс, в чиято основа е култът към водата и нейните специфични качества.

В повечето религии водата символизира състоянието на временна смърт, предизвикваща ново раждане – налице е едновременното почитане на опозициите „живот – смърт“, „Слънце – Луна“, „мъж – жена“, „добро – зло“, „ден – нощ“ и др.

Религиозната обредност е свързана с Великия водосвет, който се провежда само два пъти в годината – в навечерието на Богоявление (Йордановден) и след празничната литургия на Йордановден (Водици, Кръщение Христово).

Водата като символен елемент в църковната обредност притежава не само катартични (очистващи) функции – когато е осветена и „кръстена“ тя е изразителен апотроп, притежава предпазващи характеристики и същевременно участва като важен елемент в посветителски обредни практики. Ритуалът по извършването на Велик водосвет възпроизвежда символично освещаването на водите на река Йордан и въвеждането на Христос в Тайнството свето Кръщение от Йоан Предтеча, когато Бог се явява с трите си лица (Символът на светата Троица).

На Попова Коледа след отслужването на Велик водосвет всеки взима от осветената вода и я носи в дома си. Според народното поверие, тя запазва качествата си до следващата година.

На Попова Коледа момците, които са се хвърляли във водата, за да извадят кръста, извършват обхождане на домовете в общността и провеждат ритуално почистване с кръст и китка босилек, потопени в осветена вода.

В обредността на празника е застъпен и култът към Богинята-майка, затова по домовете ходят и момински дружинки, известни с имената „водичарки“ и „совойници“. Те наподобяват лазарските шествия на Лазаровден и Цветница. Совойниците са облечени като булка и младоженец, извършват ритуално почистване по домовете с китка босилек и светена вода. Освен ритуалните песни и танци, момите правят наричания за здраве, изобилие и благоденствие. В знак на благодарност домакините ги възнаграждават щедро с брашно, сушени плодове, сланина, лук, дребни пари и др.

В ритуалната обредност на Зимния Кръстовден изразително присъствие има БОСИЛЕКЪТ (Ocimum basilicum). В мито-поетичните представи на древните българи той е известен като „царската билка“, а в етимологичен аспект наименованието произхожда от гръцкото „basilicum“ – „царски“.

Вечерта на Попова Коледа срещу Богоявление е третата поред „кадена“ вечер. На празничната трапеза задължително трябва да присъства обреден хляб със сребърна паричка и късмети – според поверието, ритуалът трябва да се извърши трикратно, за да се достигне до сакралното съдържание на числото 3, символ на Светата Троица.

Храните трябва да са постни – боб, сарми, мед орехи, вино, ритуални варива, сушени плодове и др. Извършват се ритуални гадания, предимно от инициален тип, които касаят метеорологичните условия и плодородието през новия аграрен цикъл.

Източник: sinor.bg

email
Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE