В народния календар Андреевден се отбелязва и като Мечкинден

На 30 ноември Българската православна църква чества паметта на свети апостол Андрей Първозвани. В народния календар този празник е познат още под различни имена -Андрѐювден, Андрѐя, Ендрѝн, Едрѐй, Ъдрѐй, Дрѐйовден, Едрѐвдън, Мѐчкинден, за различните краища на България. Вярва се, че от този ден денят започва бавно да расте („наедрява“) колкото едно просено (царевично, грахово и др.) зърно, с което е свързана и обредната практика.

В навечерието на този празник се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща и др., за да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава „високи“ (добри) посеви, а останалото се изяжда.

От него се дава и на домашните животни и кокошките. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи. По българското Черноморие той е почитан наравно със Свети Никола като повелител на бурите, а в Югозападна България съществува поверие, че Свети Андрей е баща на Свети Никола.

В Северна България на този ден празнуват в чест на мечките, като се вярва, че Свети Андрей е техен господар. Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята. По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“

Още се смята, че мечката е главната част от празника и както прави баба, се закача до наи-близката стена до масата картина или нещо наподобяващо мечка.

Източник: sinor.bg
email
Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE