Визитка:

Александър Йоцев е председател на Съюза на търговците на храни. Роден е в София. Семеен, с три деца. Завършил е УНСС, специалност икономика на промишлеността. Има три специализации в Германия, Япония и САЩ, в сферата на маркетинга на селскостопанската прокукция и по безопасност на храните. Бил е вицепрезидент на Световния съюз на пазарите на едро и изпълнителен директор на „Булгарплод – София“.

Александър Йоцев пред вестник „Стопанин”

Българските производители първо да отвоюват родния пазар

Необходима е по-съвременна система за проследяемост на храните

По-голям процент от населението ще яде зравословна храна, колкото по-голяма е средната класа.

-Г-н Йоцев, какви са прогнозите ви за пазара на плодове и зеленчуци у нас това лято?

-Климатичните условия с тези застудявания и екстремни разлики не са  добри. Един път имаме 20 градуса по средата на февруари, след това минусови температури през месец. Това е лошо за цветчетата на овощните дръвчета. Все още времето не ги е обърпкало съвсем, защото температурите не са паднали трайно под нулата. Но тези температурни амплитуди не са добри за вегетацията за никое растение. Имаме все още лек климатичен проблем.

Има обаче и по-тежък проблем. Наскоро пътувах за Варна и от двете страни на пътя видях потънали във вода ниви. Това не са само житни култури. Подобна е картинката и с изнесения разсад. Хората очакват някакъв зеленчук да произведат. Не казвам, че ще са фатални тези дъждове, но ще има проблеми, ако климатичните условия продължат да са такива. А дали ще има наводнения или засушавания, това все още никой не може да  го каже.

-Как ще коментирате проверките, които БАБХ ( Българската агенцията по безопасност на храните ) прави по границите и връща стара стока от Гърция и Македония?

-Всякакви усилия в тази насока са добри. Не можем да казваме само, че държавата е лоша, че не си гледа работата. Тези усилия трябва да бъдат насочвани и изпълнявани стриктно.

Тарифните ограничения не спират търговията, но поставят някакви прегради пред некачествената и негодна стока, която се купува на безценица и след това подбива българския пазар и родния производител. В случая мога да кажа следното: моите адмирации към усилия на Агенциятата по храните! Има обаче, други неща, които БАБХ би трябвало да прави и да бъде по-стриктна. Това е, както много често съм казвал, проследяемостта. Тя трябва да концентрира вниманието си върху изграждането на по-съвременна система за проследяемост. Съществуващата в момента, с наличния ресурс и капацитет на хора ,не позволява да се упражнява ефикасен контрол. Има други методи, които могат да се прилагат, за да бъде по-ефективен контролът. А това означава много по-добър поглед на пазара от гледна точка на безопасността на храните и второ, дава възможност да се ограничи сивият сектор. Ето, тук  куцат нещата.

-Забелязвате ли увеличение на българското производство, след като от две години земеделското министерство обяви, че зеленчуците и плодовете се ползват с приоритет?

-Земеделското министерство винаги обявява някакви приоритети. Но сухите факти са по-различни, ще ги намерите в статистическите годишници и в агродокладите. А сухите числа говорят, че непрекъснато  намаляват площите, заети с овощни градини и зеленчуци. Приоритетни за кого и за какво?

-Според вас към кои плодове и зеленчуци трябва да се насочват нашите производители?

Имаме огромна пазарна ниша. Преките ни конкуренции Гърция и Турция имат  по-добри условия сега – това е ранната пролет. При това положение  могат да отглеждат плодове и зеленчуци без особени усилия, защото там е по-топло. Обаче пък климатичните условия в България дават възможност за производство на плодове и зеленчуци с уникален вкус.

-Превъзпитава ли се българският потребител, започна ли да яде здравословна храна, а не ментета?

-Не. Имаме една огромна армия хора, които изобщо не могат да си позволят да си купят качествена храна. Ще ви попитам вас – има ли средна класа в България? Колкото има средна класа в България, толкова се е превъзпитал българският потребител, защото средната класа може да си позволи да купува по-скъпа храна, да внимава какво яде. По-бедните хора гледат да има нещо на масата, изобщо не говорят за здравословна храна. Един малък процент са богатите, които няма какво да ги коментирам. Толкова по-голям процент от населението ще яде зравословна храна, колкото по-голяма е средната класа. Единствено тя може да си позволи диетата да е добра за здравето.

– Как стана, че допуснахме моркови с олово до българския пазар?

-Както казах, проследяемостта, която извършва Агенцията по храните, малко куца. Винаги трябва да има процедури, трябва да има абсолютно точно изразени начини на действие, които веднага да се задействат и лошата стока да не стига до пазара. За съжаление, това не е така и не защото в БАБХ не искат да си вършат работата, а методите, които ползват нямат такъв капацитет. Така те върви след събитията, а не преди тях.

–Съобщихте, че се очаква внос на евтини ирански дини по 5 стотинки килото? Как това ще се отрази на нашите градинари?

-В момента нищо не може да им се отрази, защото българските дини ще ицбязт през август. Така, че продукцията на Иран може да удари турската.

-Трябваше ли Европейският съюз да премахва икономическите санкции срещу Иран?

-От липсата на ирански продукти досега се възползваше Турция.  Югоизточното направление, включва и Гърция, и то отдавна е наситило и нашата страна. Българският пазар има проблем и това са българските производители. Ние нямаме достатъчно продукция. Министерство на земеделието и другите държавни институции трябва да работят в тази посока. Нашите производители първо да отвоюват родния пазар. За съжаление, той е превзет от чужда стока.

–Променя ли се структурата на земеделието ни вече?

-Разбира се, че не. Вижте структурата на плащанията и ще разберете, че няма и подобни тенденции. А това е приоритет от две години.

Но нека да се погледне структурата на земеползването. Там ще видите как намаляват земите, заети с овошки и трайни насаждения, оранжерии и зеленчуци. Все още се увеличават площите с технически и зърнени култури. Монокултурността вече не е прецедент, тя е реалност. Срещу това трябва да се води реална битка, с верни данни.

Трябва да се направят програми за развитие на райони като Северозападния и там да се насочат средства. Но да се води политика, а не да се правят показни акции. Те са ограничени мероприятия по време и място, както и по ефект. Но, когато нямаш политика в един сектор, това също е политика.

-Има ли разминаване между българските търговци и производителите?

Българските търговци не са врагове на нашите производители. С  удоволствие биха търгували с родни стоки и те го правят. Просто трябва да ги има и да са конкурентноспособни – това е цялата работа. За съжаление, в редица случаи има един пример който е много категоричен – сивата икономика. Това е най големият враг на българското производство.

През 2014 година е установена разлика при вноса на домати от Турция на стойност около 10 млн. долара  и то през най-наблюдаваната граница – турската. Има разлика между това, което отчита турската статистика като изнесена продукция за България и това, което сочат българските официални данни като влязло от Турция.  Реалната сива икономика е значително по-голяма. Тя за това е сива, защото не се води никъде на отчет. Реалността е много по- жестока.

Аз не коментирам кой си е затварял очите и си е отварял джобовете – сигурно някой го е правил, то е факт. Когато цифрите в официален документ говорят, всеки трябва да замълчи, дори и премиерът Бойко Борисов. Това са официални данни на Евростат.

–Как е възможно ли да се промени ситуацията?

– Рано или късно ще дойдат хора, които ще сложат край на това безобразие. Това няма да продължи до безкрай

Източник: http://nivabg.com